Тракийската история и култура са тясно свързани с тайното учение на орфизма ‒ свещено знание, предавано от уста на уста сред тракийските аристократи, което осигурявало, от една страна, равновесието и обновяването на света, а от друга – властта над останалата част от населението. Орфиците вярвали в безсмъртието. В представите на посветените, в основата на всичко стои Великата Богиня-майка, от която възниква Богът Слънце (Орфей). От свещения им брак се ражда син ‒ земният тракийски цар. След преминаването на редица изпитания и извършването на славни подвизи той получава от Великата Богиня-майка правото да властва над хората, а след смъртта си се завръща в недрата на земята, за да се превърне отново в Бога Слънце.
Единствено тракийските владетели и аристократи били способни да постигнат съвършенство и безсмъртие. Затова те били изпращани в отвъдното като богове, а за телата им били издигани внушителни надгробни могили и монументални гробници. В тях те били полагани с пищни накити и облекло, представително въоръжение, богати гробни дарове, коне и колесници. Идеята за безсмъртието е вложена и в аристократичното учение за бог Залмоксис, почитан от тракийското племе гети. Бащата на историята ‒ гръцкият автор Херодот, ни съобщава, че гетите „мислят, че не умират, а че починалият отива при бог Залмоксис“ и още че „нито той сам, нито сътрапезниците му, нито потомците им ще умрат някога, но ще отидат на едно такова място, където ще живеят вечно и ще имат всички блага“.